За нас от галерия „Видима“ бе огромна чест да представим за първи път с изложба в Севлиево художника Алберт Хаджиганев роден именно в града край река Росица. Лично и емоционално премина откриването, защото той живее и работи във Франция повече от 40 години. Много от присъстващите запазили приятелство и топли спомени, бяха дошли специално, за да го видят и поздравят. Заедно с автора пристигнаха и негови приятели художници от Франция. Имаше и много хора, които не го познаваха лично, но неустоимо бяха привлечени от неговата впечатляваща живопис. Във всеки случай това бе една много специална среща за всички. Събитие със сантиментален и паметен характер за Севлиево. Не всеки ден имаме възможност да се докоснем до художник от такава величина, а още повече той да е и наш съгражданин.
Алберт Хаджиганев е роден в Севлиево през 1954 г. в семейство с афинитет към изкуството. Баща му е художник, а по-големият му брат е скулптор. До 1982 г. изучава живопис при различни учители, както и фотография в полиграфическата гимназия в София. Емигрира във Франция и от 1982 г. до 1989 г. се обучава в ателието на известния френски художник Реми Арон, а едновременно с това завършва Висшето национално училище по изящни изкуства в Париж. През 1989 г. получава голямата награда за живопис на Академията за изящни изкуства при Френския институт. През 1991 г. получава наградата на правителството на Монако.
Оттогава има над 60 самостоятелни изложби във Франция, Белгия, Германия, Италия, Австрия и др. Съвсем до скоро в продължение на повече от две десетилетия е постоянно представян в Съединените американски щати в Бостън, Ню Йорк и Сан Франциско. Неговото изкуство е добре познато и високо ценено сред изкуствоведи и колекционери от цял свят. Частни, държавни и общински колекции на няколко континента притежават негови произведения.
Първото му професионално представяне на родна земя е едва през 2021 г. в известната столична галерия „Астри“. Интересът към него и творчеството му провокира още една изложба през 2023 г., отново в същото пространство. Именно там, редом с други севлиевци, пропътували разстоянието специално за среща с г-н Хаджиганев, имах удоволствието да се запозная с него и да му предложа да покаже своето изкуство и в родното Севлиево.
Алберт Хаджиганев идва при нас в Севлиево не просто със своите картини, той носи със себе си нещо много повече. С тях той внася духа на Париж, аромата на Франция, но чрез тях той ни кани на гости и в неговия личен живот. Споделя с нас лични спомени, които истински са докоснали артистичната му душа. Магически моменти, които са имали своето време и място, моменти, които са неповторими, но художникът се е опитал да ги запечата в ума си, а после и върху платното заедно с всички съпровождащи ги чувства.
В компанията на неговите произведения ние се отправяме не просто на една разходка по скалистите крайбрежия на Нормандия и горещите равнини на Севиля, но постепенно преминаваме към едни по-непознати места, където географските имена в заглавието на картината отстъпват мястото си, за да се появят обикновените думи от ежедневието. Изникват обекти без имена, които се назовават с по-общи понятия като дърво, храст, пътека, облак. Постепенно автора ни отдалечава от шумните споделени места и ни въвлича в неговия собствен свят. Стигаме до двора, до градината, буквално до прага на неговата къща. Тук той ни кани да опознаем неговата душевност. Разказът става по-метафоричен и философски. Виждаме многовековното вечно зелено „Маслиново дърво“ и малката „църква в Ажу“ разрушена през 1944 г. и отново възстановена върху основите си от 12-ти век.
Виждаме как вечните планини и безкрайни морета отстъпват пред мимолетни явления, мъгли, облаци и залези, които силно, но много за кратко ни напомнят за красотата на живота и неговата преходност. Тайнствена и хипнотична е картината озаглавена „Вечерна светлина“, която ни въвежда в илюзиите на нощта. Хронологично сякаш я следва картината с вечерницата и младата луна назована „Безпристрастно“. Най-силно ме провокираха двете картини на които е изобразен един и същ шипков храст, но с разлика от една година. Той се намира някъде по продължение на пътеката по която Алберт Хаджиганев обича да се разхожда. Може би много пъти той е минавал покрай него без да го забележи. Понякога обаче светлината си играе с нас и прави така, че да погледнем по различен начин към нещо, което е било незабележимо досега. Понякога един такъв миг се помни за цял живот. Алберт Хаджиганев ни подсказва, че навсякъде около нас можем да намерим красота, спокойствие и наслада. Подсказва ни, че за всеки от нас има някъде шипков храст.
Текст: Сава Христов
Снимки: Милен Дешев
