ВИЗИТКА
Любима книга – „100 години самота“, Габриел Гарсия Маркес
Любим художествен стил – абстрактният
Най-въздействащият цвят според нея – комбинацията от цветове
Любим артист – онзи, който може да направи най-доброто от една ситуация
Любимо място за рисуване – ателието ѝ
Емоцията, която носят творбите ѝ – жизненост
Как се описва с 3 думи – усмихната, замислена, размечтана
- В разговора ни преди интервюто ми разказахте, че сте започнали да рисувате абстрактно от съвсем малка. На какво се дължи това?
- Начинът за абстрактно изразяване е вид изразяване. Някои обичат да са по- коректни, близки до действителността. Докато на мен ми беше интересен другият образ, образът метафора, със своя собствен смисъл.
- Забелязали ли сте как се е променял стилът Ви през годините?
- Най-добре промените се наблюдават, когато има такъв цялостен проект, самостоятелна изложба например. Такъв формат е много добър показател, защото може да се засече времето, през което се случват промените, а фактор е и въздействието на определеното пространство, за което се работи. И тогава, когато се поставят формалните теми, които ще се изследват, може в рамките на конкретния проект да се проследи как се изменя идеята. А и често има образност, която после има нужда да бъде развита в следващи стъпки. Лично на мен ми става любопитно, когато съм достигнала нещо, как то ще се развие в следващия проект. Това, което забелязах за актуалната изложба, е, че станах много по-смела с цвета. Преди доста пó ме притесняваше… Все едно че не трябва така, не може така. Докато просто не разбрах, че той е вид изразно средство и всеки може да го ползва според това, което иска да пресъздаде, каже или експериментира.
- Всички картини в „Премълчани стихии” са рисувани специално за изложбата. Колко време ги създавахте?
- Повече от половин година.
- Каква е идеята зад заглавието на новата Ви изложба?
- Мълчанието пред стихията за мен е нарицателно за момент, преди който всеки човек е тласнат да твори. Тоест има състояние, акумулиращо много различни емоции, които бушуват със стихийна сила във всеки. Те подхранват импулса от позицията на мълчане, за да започне човек да е съзидателен – да намери начин да се изразява.
- Какво Ви вдъхновяваше?
- Странен е за мен такъв въпрос, защото рисуването го свързвам малко или много с дейност, която правя като професия. Виждам го повече като работа, не като нещо, което предприемам, когато получа вдъхновение. Изразяването чрез възможностите на изобразителното изкуство за мен е по-скоро последователна работа, която дава като резултат творбите, тъй като се опитвам чрез тях да изследвам с изразните средства на изобразителното изкуство конкретни мотиви или вид използване на техника и т.н.
- Георги Бърдаров веднъж каза, че писането е 99% къртовски труд и 1% магия. Вероятно и в рисуването е така.
- Да, и наистина, когато човек не рисува периодично, се връща назад в способността и умението си за изразяване. Все едно той трябва да преповтори себе си, за да стигне отново на мястото, от което тепърва предстои новият опит – това, което търси. Даже сега най-големият парадокс беше, че близки ме питаха: „Какво направи за тази изложба?“. Аз казвах: „Не знам“. Защото си върви един процес, в който трябва да се приключат творби, да се рамкират, да се транспортират, да се организират, опишат. И наистина цялостното виждане и преживяване и за мен беше, когато ги окачих. Едва при самото аранжиране имах импулс да се зарадвам.
- Как избирате имената на картините си?
- Заглавията са една асоциативна игра с думи, които ми хрумват при съприкосновение с творбата. Донякъде са свързани и със стихиите, но по-скоро с премълчаването им.
- А кога се появяват? Преди или след като една творба е готова?
- Винаги е по време на процеса. Не е нещо, което решавам как да бъде в края. Но по време на процеса изниква дума, която има метафорично отношение към това, което се случва в момента с материала.
- Забелязах, че в доста от картините Ви се повтарят сходни линии, къщи, капки и човешки образи. Има ли символика зад тях?
- За мен образът на къщата е свързан с дома. Има едноименна творба в експозицията – „Дом“. Благодарение конкретно на този образ имах възможност да проследя усещането за дом, което при експеримент с цветовете много се променя. Понякога от това усещане за дом лъха студенина и празнота. Друг път напомня за емоцията към кътчето, което приютява от един безкраен и студен хаос. Така че го смятам за удачен символ, който, между другото, се появи и в предходните ми проекти „Споделено пространство“ (2022) и „Небе зад очите” (2023) и така ми стана любопитно да продължа да го наблюдавам.
- Това значи ли, че в различните картини той носи различни смисли?
- При всички случаи, тъй като във всяка композиция се променят обстоятелствата и става различно.
- А човешките образи?
- Те са също образ, който се появи от предходен проект. Аз го усещам като напомняне за човешкото присъствие в един видим свят. Просто вметване, че сме там някъде, част от всичкото.
- Освен присъствие на конкретни форми и силуети в картините Ви има и пространства, дълбочина в перспектива, но и силно присъствие на концентрични окръжности. Дори някои картини са върху кръгла основа. Какъв ефект търсите с това?
- Кръгът обикновено е много фокусиран формат, както и форматът квадрат. С избора на тези формати ми се искаше да изследвам повече динамиката на кръга и по скоро до каква степен може да се усети в двуизмерно пространство възможността за триизмерната илюзия. Така благодарение на асоциациите към композицията на картината кръгът се превръща в сфера заради смисловата многоплановост на картинното пространство.
- Има ли теми, които искате да внушите чрез изкуството си?
- Мисля, че тема конкретно – не. Малко ми е трудно това с внушението, защото не ми е това целта – да налагам някакво послание. По-скоро ще съм щастлива, ако съм успяла да създам емоции. Това е може би нещото, което би ме мотивирало и стимулирало като автор, че все пак имат отзвук творбите, дори и да не са с конкретна тема. Често хора, които са виждали творбите ми, споделят за теми, които започват да ги вълнуват и те са били доста различни от това, за което съм мислила по време на създаването на картините. Аз съм твърде изненадана, от една страна, но от друга страна, много се радвам, че човекът е открил нещо, което го е докоснало благодарение на това, което е разпознал като образ, цвят, преживяване.
- Има ли символика в пъстротата?
- Като че ли използвам така смело цветовете и посвещавам творбите на тях, защото виждам, че благодарение на тях ние разпознаваме разнообразието около себе си. Благодарение на всички тези цветове, материи, форми можем да разпознаем разнообразието и то е около нас дори и с такава концентрация.
- Вие сте преподавателка във Великотърновския университет. Как съчетавате изкуството с тази дейност?
- Това е доста удачна комбинация, защото преподаването го преживявам като вид взаимна обусловеност. Когато говорим за преподаване в университет, тогава започваме да общуваме с хора, които знаят защо са там и какво искат да правят с това, което им е талант. Това е идеалният случай. Неслучайно се наричаме колеги, когато си говорим. Наистина малко или много дистанцията и йерархията се променят, няма ги така, както в едно училище. И това много ме допълва, защото общувам с хора, които рано или късно ще са колеги (в пълноправния смисъл). И носят много нови идеи, много различни гледни точки към света. Общуването в подобна среда определено ме мотивира да се изразявам чрез възможностите на изкуството.
- Занимавате се и с арттерапия. Може ли да ми разкажете за нея?
- Тя като професия си е влечение и целенасочено исках да се квалифицирам в тази област. В момента не я практикувам в смисъла, който се очаква: да имам ателие кабинет. Работила съм това, но по друг начин се подреди професионалният ми път. По-скоро арттерапията ме съпътства като различен начин на подход, друга гледна точка към творческия процес, което е коренно различно от преживяването (светогледа) на професионалния художник. Когато говорим за изкуството като терапевтичен процес и възможностите му като съдействащ елемент в терапевтичния процес, то тогава се променят ъгълът и подходът към това, което се случва и което е резултат от творческата дейност.
- По какъв начин тя все пак присъства в картините Ви?
- Това пак зрителят ще каже. Аз не си поставям за цел по някакъв начин някоя творба да има отношение към арттерапевтичната работа. Наистина ги виждам разделени. Едното е творческа дейност, а другото е характерна професия, която борави с творчеството като вид език за споделяне. Имат пресечни точки, но специално в конкретния творчески проект не е търсена. Има си други такива междудисциплинарни проекти, където наистина колаборацията между двете области, изкуство и терапия, е акцент на целия процес и дори на начина на представяне на творбите. Но такива проекти се представят по съвсем друг начин – доста по-концептуално и от гледна точка, обусловена от различен контекст.
- Съответно не може да се каже, че тези творби са продукт на арттерапия, която сте провели върху себе си?
- При всички случаи процесът по създаване на творбите е оказал въздействие върху моята емоционалност, но не е било това целта – картините да са с някаква преднамерена терапевтична функция.
- Слушате ли музика, докато рисувате?
- Да, някак си без музика не се получава, но според настроението музиката е различна. Слушах разнообразни стилове докато работех – класическа музика, етно... Наистина всеки ден имам различна идея за музика, тъй като всеки ден си има своето настроение и то си носи своя ритъм.
- А използвате ли други начини за изразяване? Пишете ли?
- С грешки, да. А между другото, статиите и докладите, които са част от служебните ми задължения, също са вид творчество. Така го усещам и забелязвам как други колеги имат изявен стил, много са разпознаваеми, въпреки че става дума за научен текст. Така че мога да кажа, че това също ми е вид изразно средство, само че в среда, която по принцип смятам за много сива и скучна, защото академичният текст изисква регламентирани подходи. Но има начин да е различно. Аз се старая да се намеря в тях и също забелязвам как се променят с времето както картините ми.
- Смятате ли, че една изложба трябва да е цялостна като идея?
- Зависи каква цел си е поставил авторът ѝ. Има всякакви видове – по-минималистични, които изключват въобще присъствие на творби или имат само една творба, има и по-синкретични, които проследяват различни периоди на автора...
- Имали сте над 150 колективни изложби досега, а тази в галерия „Видима” е десетата Ви самостоятелна. Кой според Вас е най-ценният момент от едно представяне?
- Може би един от най-вълнуващите моменти, който все още трудно овладявам и аз като емоция, е моментът, в който публиката види нещата. Защото тогава има освен разкриване на автора и комуникация с присъстващите. И за мен това е доста емоционален момент. Защото виждам как въздействат нещата и виждам отношението на хората към тях. Чувам много реакции, обратна връзка. Просто е много жив момент.
- Какви впечатления останаха у Вас след откриването на изложбата в галерия „Видима”?
- Много топло усещане за приетост, за едни искрени, споделени реакции от колеги, приятели, което окрилява малко или много, защото, аз го казах и на откриването, това прави възможно човек да се чувства приет такъв, какъвто е, и да повярва в това, което прави.
Кадри от откриването на изложбата на Анастасия Тонкова в галерия "Видима"
Comments