"СУИНГЪРИ" - Маринета Млячкова

На 4-ти октомври 2025 г. в галерия "Видима" се откри изложбата "СУИНГЪРИ" - колаборативна живопис от проф. Маринета Млячкова.

Маринета Млячкова е родена във Велико Търново. Завършва живопис във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и преподава там от 30 години. Нейни студенти вече са изявени художници с национално признание, част от които са гостували на галерия „Видима“ – Анастасия Тонкова, Пламен Кондов, Мартина Караиванова. Към момента проф. Млячкова е ръководител на катедра „Живопис“. Има 13 самостоятелни изяви в България, участвала е в над 150 колективни изложби на международно, национално и регионално ниво с живопис и рисунка. Удостоена е с номинации и награди за живопис. Участвала е в пленери в България и чужбина. Нейни живописни творби са притежание на частни и обществени галерии.

„Чрез колаборацията на различни колажни техники с класически живописни прийоми, аз успявам да създам в творбите си сложно наслоени колоритни структури, обогатяващи визуалността и внушението. Създава се ново живописно пространство, отличаващо се с ефимерност и абстрактност – визуално поле със своя логика, свое време и свой наратив“, така проф. Млячкова описва техническата страна на своята работа, която остава незабележима под прикритието на фината, деликатна, женска чувствителност, с която ни привлича в момента, в който се изправим пред творбите ѝ. В картините от настоящата изложба, зрителите ще установят, че реалистични и абстрактни образи могат да си взаимодействат по много елегантен и увлекателен начин. Всяка творба е разказ в движение, музика от цветове и танц от форми.

Именно чувството е водещо в претворяването на идеите в нейните произведения, а то винаги предразполага към импровизация и експеримент. Вдъхновена от виртуозните джаз музиканти от епохата на суинга, чиято „революция“ в музиката се дължи именно и преди всичко на изпълнителското чувство, Маринета Млячкова с уважение замества сложното словосъчетание „колаборативна живопис“ с по-разговорното и приятелско „суинг живопис“. От там идва и заглавието на изложбата „Суингъри“, с което художничката събирателно нарича творбите си, а по принцип термина се използва за музикантите изпълнители на суинг.

В откриването на изложбата на Маринета Млячкова се включи и нейната приятелка и колежка във Великотърновския университет доц. д-р Николина Джановска, ръководител на катедра графика:

"Отидох да разгледам предварително картините за предстоящата изложба на Маринета Млячкова – „Суингъри“. Винаги имам нужда да разгледам на живо творбите, за да потъна изцяло в света, създаден от автора.

И така, седнах аз на ръба на изложбата и се загледах. И потекоха пред мен от рамката на прозореца, на брега на реката, стръкове цветове и клонки листа, тъмнина, небе и звезди, и космически кораб, лодка, силуетът на град, котка и люти чушки, тъмнина и светлина, червени облаци и време… Време като поток тече… Прекосява платната насам – натам, тече във всички посоки… Всичко се случва едновременно, навсякъде и по всяко време! Струи като поток на съзнанието.

Времето, според Теорията на относителността, е непрекъсната величина и се смята за абсолютно, и течащо еднакво за всички наблюдатели, с него се измерва продължителността и последователността на състоянията и събитията, съществува само по себе си, отделно от пространството и от каквито и да било материални обекти. Пространството и времето не могат да се разглеждат независимо едно от друго, а образуват неразривно единство, наречено пространствено-времеви континуум.

Мери ми говори, обяснява кое, как и кога е започнала, как е структурирала и напластила, инкрустирала, интарзирала… Само че, докато тя ми обяснява аз потънах в света на творбите ѝ и се озовах в съвсем различна реалност. Реалност, в която двуизмерното платно се е преобразувало във феномен извън времето! Понякога е удобно да мислим за пространството и времето като за нещо „там“, над обектите и техните отношения помежду им. Но пространството и времето сами по себе си не са реални (тоест те не са субстанции), пространството и времето са по-скоро идеални. И докато съм се откъснала в това почти извънвремево състояние, изведнъж подостреният силует на молив прекоси картинната повърхност като фойерверк и ме приземи насред притчата за Земния и Небесния град. Символът за безкрайност, свързващ позитивното и негативното придава философско измерение на обектите и техните отношения. Това е така, защото художничката не изобразява реалността. Всички обекти и ситуации са извън реда на последователни събития…

Отново чувам гласът на Мери. Важно е, описва динамиката на работния процес! Важно е, защото работният процес е комплексен – сложен, многопластов и времеемък. И пак стигнахме до времето. Времето в тези творби не е запечатано, те са живи и вибрират от идеи. Материалът видимо овеществява тези хем реални, хем приказни поля, морета, небеса и хоризонти.

Художничката сменя платно, след платно, всяко си има предистория, история и послеслов, но в главата ми тече вътрешен монолог за тази многопластова многообразна вселена, и пак за времето – как никога не свършва. Само творецът може да изобрази видимо и невидимо по този начин – да преплува океан в хартиена лодка, да прекоси пустиня на гърба на костенурка, да „хвърли сянка“ от невидим фотон, да сътвори в едно късче материя и спокойствие и безпокойство, да създаде от един растер магична гора, и в златна локвичка да отрази стъпките на невидими същества!

И отново стигаме до времето – и как го виждаме запечатано като кратки мигове, картинни часове, минути, и секунди… Искаме да погледнем към кометата без да загубим зрението си, да помахаме на щъркелите, както правехме като деца, да дръпнем котето за опашката, да звъннем на звънчето на велосипеда, и да се изплезим на времето… Измъкнахме ти се! Тук сме едновременно навсякъде и по всяко време! Нашите са следите между тръстиките! Ще разгърнем завесата от листа, ще хванем светкавицата в ръка, ще играем на „Дама“ върху колажираните плочки!

Не ни е страх от времето, то е подвластно на художничката, Мери го е овладяла и спряла – нека му се насладим!"

Николина Джановска