ПРЕХОДНИ ПРОСТРАНСТВА - Адриана Узунова

На 29.04.2026 г. в галерия "Видима" се откри изложбата "Преходни пространства" - графика и медална пластика - първа самостоятелна изложба на младата художничка Адриана Узунова.

Адриана Узунова е родена през 2000 година. Завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в родния си град Пловдив и Националната художествена академия в град София, където придобива бакалавърска степен по графика и магистърска степен по метал. Нейното творчество се движи между материалното и психологическото, повлияна от заобикалящата ни среда, човешкото присъствие и от интереса ѝ към психо-социални артистични практики.

Адриана Узунова има участия в редица национални и международни изложби, включително Международния симпозиум по медално изкуство в Кремница (Словакия), както и проекти в България, Турция и все по-актуалните вече виртуални платформи. Носител е на награди за млад автор от Годишната изложба на Дружеството на пловдивските художници и от Националната изложба „Лудогорие“, както и на трета награда в конкурса на Българската народна банка за възпоменателна монета. През 2024 г. получава награда за скулптура в националната изложба-конкурс „Следващите 25“ на галерия „Видима“(което е повод и за настоящата изложба).

В своята първа самостоятелна изложба наречена „Преходни пространства“ тя представя графични и пластични творби, създавани в различни етапи от своето обучение и творческо развитие. Комбинацията от двете форми на изкуството представлява своеобразна лична ретроспекция, която проследява процес на натрупване, трансформация и задълбочаване на визуалния ѝ език.

В основата на изложбата стои изследването на пространството – не само като физическа среда, но и като вътрешно, психологическо състояние. Работите разглеждат различни форми на преход: между вътрешно и външно, между реално и въобразимо, между настояще и памет. Това движение откриваме в сходни образи и мотиви, които се развиват във времето и изграждат един своеобразен визуален архив на личния опит.

Съществен акцент в изложбата е медалната пластика – жанр в скулптурата, където за сметка на дълбочината на триизмерната форма се поставя акцент върху диалога между аверс и реверс(лице и гръб) на творбата. Продължение или отражение на този диалог откриваме и в нейните графични творби. С тях Адриана маркира границите на изложбеното пространство или по-скоро отваря врати и прозорци към и извън него.

При творбите върху постамент основен повтарящ се мотив е прозореца – граница и посредник между различни светове. Прозорецът не е преходно пространство в буквалния смисъл, през него преминават само очите ни. През прозореца ние наблюдаваме, изследваме външния свят, докато сме изолирани, скрити или просто любопитни. И обратно, когато сме навън надничаме през прозореца, за да видим какво има вътре. Той може да бъде затворен, мръсен, дори счупен. Прозорецът е една прекрасна метафора за контакта, отношението към външния и вътрешния свят между отделните индивиди.

В някои от творбите ѝ се появява и силуета на къщата, символ на семейство, сигурност, психическа цялост и устойчивост на установения ред или тяхната съответна деформация. Но за Адриана това е само основата на нейната работа. Елегантно и премерено тя съживява тези пространства, чрез поставянето на черно-бели фотографии от семейния архив. Така, тя засяга темата за паметта и корена от чисто философска гледна точка, но създава и едно носталгично усещане за нещо много красиво, което всички ние сме имали. Нещо, което е много лично и всеки от нас пази в сърцето си. Интересен е контрастът, който тя създава чрез използването на вечни материали като камък и желязо, за да изгради концепция за нещо толкова ефимерно като паметта.

Факт е, че Адриана Узунова се увлича по психологията, а може ли да има психология без човека? Оказва се, че може. Така нареченото човешко присъствие чрез отсъствие. В своите графични творби тя обособява впечатляващо тази идея. Върху листовете се появяват коридори, врати и различни предмети от бита. Това са не само реални пространства, които авторката е изследвала, но и различните състояния на психиката. Етажите, вратите, коридорите, катинарите, ключалките. Всичко това са обекти на човешката дейност и дори без човешки фигури в рисунката, ние долавяме тяхната история, функция и предназначение. Ключов момент при създаването на графични творби е светлината или нейното отсъствие. При липсата на цветове цялото ни възприятие зависи единствено от това. А края на коридорите има светлина, следователно има и надежда!

Изложбата не се изчерпва само със скулптурите и графиките. Важна част са плакетите, повечето от които създадени в Кремница. Те отново са вид медална пластика, този път еднолицева, като език наподобяващи графичното изображение, но тук дори нямаме контраст между черно и бяло, а само релеф и сянка. Сякаш графика и скулптура са се обединили в едно. При този начин на работа се получава тотално изчистване на образа и концепцията, минимум знаци с максимум символично натоварване.

Всичко което Адриана Узунова постига с тази своя първа изложба е плод на дълги години обучение и много усилена работа, но преди всичко е истински преживяно с душа и сърце!

На добър час!