Интервю на Елина Генова с художника Борис Желев по случай неговата изложба „Статични пътешествия“ в галерия „Видима“
- Кога започнахте да рисувате?
- Започнах да рисувам като всяко друго дете. Вече нямам ясен спомен кога точно е било, но може би по-активно около 5., 6. или 7. клас. Проявих интерес и към специализираните художествени училища и посещавах подготвителни курсове. В Художествената гимназия в Казанлък обявиха прием от 7-ми клас, кандидатствах, влязох и това донякъде ми предопредели пътя.
- А откога преподавате във Великотърновския университет?
- Завърших 1992 г. и година след това обявиха място за асистент по приложно-декоративни изкуства в специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“. Явих се на конкурса и от 1993 г. преподавам.
- По какъв начин сте свързан с изкуството? Кое точно Ви харесва в рисуването?
- Когато човек се потопи в изкуството, той преминава на друго интелектуално и емоционално ниво, което не е необходимо да се описва с думи. Обичам живописта още от гимназиалните си години. В края на 90-те години се специализирах и във витража – едно невероятно и прекрасно изкуство, което разполага със съвсем други изразни средства – линия и цвят, проявени чрез светлината. Обичам да редувам различните жанрове. Освен това ежегодно провеждам по няколко работилници по витраж и мозайка. В тази връзка считам, че в общообразователните училища предметът изобразително изкуство е с много ограничени часове. Децата могат много по-лесно да възприемат света и да изразяват емоциите си чрез изобразителното изкуство, боравейки с различните живописни и пластични материали. По този начин се развиват въображение, моторика и изобретателност – умения, които не могат да се развият с общообразователните предмети.
- С какво се занимавате, когато не преподавате и не рисувате?
- Честно казано, не ми остава много време извън преподаването. Работният ми цикъл във факултета е натоварен и почти всеки ден имам часове, което е много ангажиращо. Основно рисувам по време на студентските сесии. Когато мога, а и когато времето позволява, в съботните или неделните дни ходя за риба. Това е приятно преживяване, което ми помага да се откъсна от ритмиката на ежедневието и да подредя мислите си. Дори и без слука съм доволен от общението си с природата. Понякога черпя вдъхновение от случайните си находки на брега, които пресъздавам в някои мои работи.
- Колко време се подготвяхте за изложбата „Статични пътешествия“?
- Настройвах се за изложбата мисловно още от средата на миналата година. Реално започнах да рисувам към края на декември, когато вече не бях ангажиран с преподаване. Повечето от работите са създадени през настоящата година, така че съм работил целенасочено, от сутрин до вечер и често до късно през нощта. В крайна сметка наддадох 6 – 7 кг и направих няколко интересни картини!
- Как избрахте оксиморонното заглавие на изложбата „Статични пътешествия“?
- Имах нахвърляни сигурно 20 или 30 възможни теми, които концептуално могат да обвържат картините в една експозиция. Споделих ги с колеги и приятели, обсъдихме ги и с моя дългогодишен приятел – професор Олег Гочев, който съвсем спонтанно измисли мотото „Статични пътешествия“, което пасна идеално. Картините от изложбата, като големи и малки прозорци, чрез различните теми и сюжети подканват зрителя да направи въображаемо пътешествие в света на автора.
- А заглавията на картините?
- Според мен заглавието е ключ към разчитането на едно произведение. То трябва да провокира зрителя с въпроси! Обикновено след идеята (често си водя записки в тефтерите) формулирам заглавието, което емоционално и логично ме води при създаването на ситуация, пространство и различни обекти, които подхранват темата.
- Опитахте ли се да изразите универсални послания с картините си, или те са по-скоро лични?
- О, не мисля, че посланията ми са универсални, както не вярвам в универсалното решение. Посланията ми са по-скоро лични, формулирани различно през годините – понякога по-директни, друг път завоалирани. Опитвам се да ги адаптирам към конкретната тема и ситуация, затова и в някои от работите ми присъстват знаци, цифри, фрагменти от текстове върху камък, хартия или други текстури, които при по-внимателен оглед ще се забележат и ще насочат зрителя към решаването на ребуса в картината.
- Какво е пространството във Вашите картини?
- Пространството е оптична илюзия в картинната равнина. Интересното е, че човек вижда ясно в пространството само детайлите, които са на фокус. Всичко останало е мъгла. Стремя се в моите работи всичко да е на фокус – всеки детайл от предния и задния план да се разчита ясно. В някои от работите ми фонът е изграден от равен, интензивен цветен тон, създаващ условно картинно пространство, което позволява да се измести фокуса на зрителя към обектите.
- Защо решихте професор Марин Добрев да открие изложбата Ви в галерия „Видима“?
- В разговор с г-н Сава Христов стана въпрос, че предходната ми самостоятелна изложба е открита от професор Марин Добрев. Г-н Христов прояви интерес и изрази желание професионален изкуствовед от ранга на проф. Добрев да открие изложбата в галерия „Видима“. С проф. Добрев ме свързва дългогодишно приятелство и за мен винаги е удоволствие да присъствам на негови откривания на изложби. Проф. Марин Добрев е невероятен сладкодумец, който със своя аналитичен подход смятам, че успя да заинтригува присъстващите при откриването на изложбата ми и да ги упъти донякъде в моите „пътешествия“. Проф. Добрев е изключително ерудиран изкуствовед, широкомащабен галерист и куратор и не на последно място прекрасен преподавател. Той е и дългогодишен директор на художествената галерия в Стара Загора. Под негово ръководство се реализира от 20 години Международно квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“. Негова е заслугата и за високия престиж на Художествената галерия в Стара Загора в обществения и културния живот на града и страната.