Проф. Владимир Аврамов откри изложбата на Христо Бозуков в галерия "Видима"

С много положителна енергия и добро настроение стартира новата 2021 година в галерия "Видима" с изложба на колоритния художник Христо Бозуков.



Изложба от 26 не показвани досега нови картини на младия автор от Пловдив се откри на 26-ти Януари от 18:00 ч. Към почитателите на изобразителното изкуство в Севлиево се присъединиха приятели и роднини на художника от различни краища на България. Христо Бозуков и неговата половинка Джей Хауари пристигнаха специално за тази изложба от Нидерландия, а проф. Владимир Аврамов от великотърновския университет представи своя бивш студент с пленителна реч посветена на еволюцията в неговия творчески път и му пожела успешно покоряване на нови творчески върхове.




Настроението беше приповдигнато, както от самия повод, така и от атмосферата, която създават творбите на Христо Бозуков. Колорита, енергията, ярките сурови цветове зареждат сетивата до краен предел. Христо Бозуков е от авторите, които внимателно подбират мястото където да изложат своите творби, както и самите произведения. Самият той се отнася към галерията като към свещено място. Премислено съобразява пространството и използва неговите предимства, за да представи картините си по оптимален начин. Картините общуват помежду си, допълват се и се подсилват. Застанал по средата на залата, зрителят попада в един енергиен обръч, усилвател на вибрациите, което води до превъзбуждане на сетивата. Наситеният с цветове и форми център на картините експлодира, разкъсва равният монохромен фон и разпилява цветни шрапнели по цялата повърхност на платното. Една експлозия от най-различни чувства и емоции, всяка обособена от свой собствен цвят и форма, които сякаш дълго време са били потискани, най-накрая намират процеп, пролука и изригват като вулкан, раздирайки спокойствието на гладката повърхност.



Платната изложени в галерия "Видима" са от един цикъл рисуван през последните години, като по-голяма част от тях са завършени през пандемичната 2020 година и са наситени с експресивност на чувствата, като своеобразно отражение на изминалия период. Автора описва изминалата година като период, който го е променил в положителен план. Благодарение на създалата се обстановка, той успява да преосмисли това, което наистина има значение и открива истинското за себе си. Това са любовта, семейството, приятелството. Тези преоткрити истини се забелязват както в самите картини, така и в техните названия. Пътеводна светлина и основен източник на вдъхновение за Христо Бозуков през този период е Джей Хауари. Заедно прекарват първия локдаун от началото на миналата година в България, а по-късно втория локдаун ги заварва в Нидерландия. От там идва и името на изложбата "Home Office with Assistant", което доста добре описва само с няколко думи и глобалната обстановка, и лаконично намеква за интимността на творческия процес заключен между четири стени.





Споделяме с вас и целия текст на проф. Аврамов:


"Home office with assistant"

или

,,Картини, майна и ваксини“



За никого не е тайна, че в живота на всеки човек, пък бил той и творец (а може би именно в този случай) винаги присъства една съграждаща любов. Любов, която едновременно изгражда и разбива кодовете му. Акт, способен да трансформира дори едно подсъзнателно Юнгианско изкуство с външна форма на агресия и ироничен нихилизъм в много целенасочено, уверено и жизнеутвърждаващо творчество.


Най-известната картина в света е портрет. Но една изложба също е портрет! Само че, тук образният анализ на собствената душа се превръща в контактуващ поглед към света през очите на твореца-фантазьор. Поглед към себе си, поглед и към нас. Поглед, регистриращ както малките промени на нещата в света ни, така и промяната на самия свят…


Настоящата изложба свързва тези наглед несходни позиции. А и още куп подобни, обединени подобно на Полъковия дрипинг от една вихрушка от шарки, капки, пръски и емоции, каквато е Бозуковата образна приказка.



Наскоро се замислих за творческата еволюция именно в контекста на интензивните творчески изяви на Христо в последните години – има ли я , няма ли я, къде са нейните атрибутивни прояви? И установих, че:

Първо: Тя е категорично осезаема! Платната на Бозуков видимо се превръщат от една ,,неорганизирана експлозия на случайна енергия“ (както Робърт Коутс заядливо характеризира споменатия колос Джаксън Полък) в ,,организирана експлозия на канализирана кумулативна енергия“ (както Владимир Аврамов искрено би се изразил за Христо Бозуков :)



И второ: При Христо цялата комплицираност на съвремието е все по-синтезирана в комплексни художествени форми, т.е. манифеста на Ротко, Нюман и Адолф Готлиб ,,Ние сме за простото изразяване на сложните мисли“ тук е директно визуализиран. За да не звучи всичко това толкова ,,манифестарски“, обаче, аз ще се задълбоча в наблюденията си, макар и с риск да изпадна в нелепата роля на Еол, тръгнал да улови ветровете в чувал.



И така: Христо е в постоянна еволюция. Може би наглед невидима, но съществуваща, сетивна. От радикалните, предимно комплементарни експерименти в студентските си години (донякъде неосъзнати) до преживяната, предизвикана и пластично аргументирана негова Цветна планета. Настоящата му артикулация със спектрални тонове, но и с хтоничните цветове на Хадеса – бяло, черно и сиво в тяхната концентрирана синергичност са съвсем зрели примери за помиряване на цветните опозиции и диалог на полюсите, едновременно удар и изчакване, хаос и хармония, кресчендо и анданте… Живописта му покрива целия диапазон от фракталния апокалиптичен залп на Полък до трансцедентната тишина и безвремие на Ротко (не случайно ги цитирам няколко пъти, Христо някак си ги обединява и възкресява като възторжен техен адепт). С тази разлика, че при Ротко няма и намек за реалния свят, а Христо постоянно се обляга на натурни, фигуративни субекти от живия живот, на мотиви, които след неговата интерпретация изглеждат дори по-истински и искрени от реалните им прототипи – любовта дефилира в неговите ,,Магия“ I и II, щастливия участник в любовния акт просто е ,,Жълтия любовник“, ,,В дълбокото“ наистина е в дълбокото…



Христо е непосредствен и директен и като човек, и като творец (при него има плътно съвпадение). Може би точно затова в предишните си изложби той се отказваше от рамкирането на творбите си – така връзката със зрителите е лишена от посредници и контрагентни граници. Контакта е абсолютен, а полемиката – пряма, непринудена. В името на тази директност Бозуков много умело борави и с имената на картините. Винаги търси оптимално лаконичното, но интригуващо заглавие, ,,рамкиращо“ като своеобразно вербално алтер его визуалните му фантасмагории.


И докато в имената традицията продължава, то в рамкирането на творбите нещата са съвсем различни. Тук долавям имплицитна символика, тъй като очевидно това не е само от комерсиални подбуди.



В сегашната обстановка, предизвикала Home office with assistant, с типичната ѝ тревожност и нарушени директни комуникации издигането на стени (рамки) е съвсем естествено. И Христо ни уверява дори и формално в това. Рамките му пазят. Пазят в една абсурдна социална среда, в която Ерата на Голямата пандемична паника би могла да се изроди в Ерата на голямата депресия, наситена с черногледство, перманентна тревога, смут и обреченост…Все неща, от които Христо неистово иска да ни предпази. А и да спаси себе си, да ограничи смело територията, в която е пълен господар на положението и в която се чувства свободен, без норми и компромиси. Французинът Жан-Пол Сартр определя аналогична ситуация с невероятна фраза: ,,Никога не сме били по-свободни, отколкото под германска окупация“.



Тези дървени каси (прозорците на Хоум офиса) са и своеобразни правоъгълни трибуни на арената, върху която Бозуков влиза в стигаща до сублимация колоритна ,,схватка“ със зрителите, с бика, със страстта. Една тавромахия между нагона и духа, между протагониста и асистента му, между Зевс и Хадес, между съблазъна и нравствеността.

Между другото, испанската легенда разказва, че коридата не е просто битка между човека и животното. Коридата е любовна история. И колкото и да е абсурдно на пръв поглед, жената е тореадора, мъжът – бика. Тя, жената (но защо не и живописта, която също е в женски род), го примамва, омайва и в крайна сметка го съблазнява…

Не случайно замесих жената, връщайки се към началото на това представяне. Предполагам, че за никого не е тайна, че една жена е в основата на Home office with assistant – Джей, любимият чувствен стимулант и катализатор на живописния ураган на Христо. Енигматичния му асистент (в неговия ритъм и на неговите честоти), помагащ му да превърне потискащата действителност в уютна лична територия, в колоритен екран, излъчващ всичко online.



Като казах екран, искам да посоча и още един елемент в платната на Бозуков, подсилващ впечатлението за кинематографичност. И преди съм казвал, че фоновете на картините му ми напомнят обрамчващите самолетните илюминатори плоскости, а целият мизансцен на изображението – на поглед именно през прозорците на ,,уютната“ кабина към турболентността навън, аналог на невидимата част на човешкото съзнание. Само че, при ,,откровенията“ на Христо тази материя е съвсем видима. Най-малкото заради факта, че сме на ,,борда“ на галерия ,,Видима“ :) Успешен полет, Ицо, и да знаеш, че (както казва Рей Бредбъри), ,,половината от забавлението при пътуването е естетиката на загубването“!


26.01.2021 г. проф. д-р Владимир Аврамов

гр. Севлиево


Страницата подготви Сава Христов.


276 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички