На 4-ти Октомври 2001 г. в галерия "Видима" гостуват художниците Евгений и Румяна Босяцки.
За първи път в Севлиево Евгений Босяцки представя цветни литографии, пастели и живописни платна, които са най-близки към специалността на художника – „декоративна и монументална живопис“. През годините на своето творчество авторът има много изложби, отличия, награди. Изкуството му е с международно признание. Лаконичният, красноречив стил на неговите творби не спира да впечатлява и днес. Посветени на жената, на младостта, на майчинството, на любовта, картините му намират път към всяко сърце и всички поколения. Творчеството на Евгений Босяцки, като на всеки голям художник, постоянно дава нови теми за размисъл, и при всеки нов поглед разширява границите на своето съдържание и своята изразност. Той издига определен идеал за човешката красота. Неговите герои са носители на вътрешна свобода, на висок дух, на благородно спокойствие, достигащи онази степен на съвършенство, която притежават музите и боговете. В този смисъл изкуството на Босяцки е антично по дух и класическо по своята същност.
Главната тема в живописните платна на художника е природата. Ярките цветове звучат като химн, посветен на богата, щедра и прекрасна земя. Безграничността на просторите говори за нейното величие. Дори когато художникът използва тъмните цветове на своята палитра, показвайки есенно-уморени, почернели от студ и самота ниви, той успява да загатне очакване за слънце и топлина. Светлината, идваща от хоризонта, сякаш дава обещание за надежда за бъдещ живот, за свежи сили в недрата на земята, които ще дарят отново света с цветя, плодове и живот.
Евгений Босяцки (1929-2009) е роден в София. През 1954 г. завършва стенопис в Художествената академия при проф. Георги Богданов. Твори в областта на графиката, рисунката, живописта, книгооформлението и илюстрацията. В периода 1954-1958 г. работи на свободна практика. Бил е главен художник на издателство „Медицина и физкултура“. От 1968 г. до 1974 г. е главен художник на Държавното обединение „Българска книга“. Работил е и в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, в Комитета за култура, дирекция „Изложби и панаири на книгата“. Босяцки има самостоятелни изложби в София, Севлиево, Габрово, Разград, Елин Пелин и други. Участва в общи изложби на Съюза на българските художници (СБХ) в България и в чужбина. Илюстрирал е произведения на над 50 български автори. Автор е и на илюстрации в произведения на световната литература. Негови картини са притежание на много български галерии и на частни колекции в Русия, Италия, Швейцария, Гърция. Художникът има многобройни отличия, между които наградата на СБХ през 1967 г. и 1968 г., първа награда от Националната изложба за илюстрация през 1969 г. Носител е на два сребърни и три бронзови медала, както и на две грамоти от участия в конкурси в Международната изложба на изкуството на книгата – IBA, в Лайпциг през 1965 и 1971 г. Награждаван е два пъти с орден „Кирил и Методий“.
Заедно с Босяцки своите творби представи неговата дъщеря Румяна. Те не само се отличават по стил и почерк от работите на баща й, но и помежду си носят нееднозначни емоционални внушения. За разлика от картините на Евгени Босяцки, в които царува вътрешно единство, скрепено със спокойствие и сдържаност на линията, произведенията на Румяна са модернистични. Абстрактността на графичния символ е предопределена от израза, където духът е своеобразен вид материя. Неговата силуетност се изгражда от невидима и неосезаема аура на човека, от бушуващите урагани на чувствата, оставящи белези в душите. Символиката в изкуството на Румяна Босяцка е сложна и непредсказуема. В нея се разкрива свят, имащ само едно пространство – самота и само една дълбочина – чувствата. Бързи, неуловими, преливащи се, изчезващи линии постоянно създават нови форми, образи и асоциации. Преплетени в едно цяло като пътища на съдбата образуват малка вселена, в която всеки има свой свят от мечти и реалност и в която началото и краят е човека. Посланието на авторката е съзвучно с настроенията в картините на нейния баща Евгени – оплетени в мрежите на миналото, притиснати от възлите на проблемите, да отворим душите си, да се радваме на птиците и пеперудите, на цветята, на слънцето, на песните на любовта...
