На 19-ти Септември 2013 г. в галерия „Видима“ са представени платна на художника Георги Железаров(1897-1982), обединени под името "Рисувах, докато имаше светлина".
В изложбата са показани платна от ранното и късно творчество на автора, както и картини от цикъла "Алжир". Картините в изложбата са любезно предоставени от неговата внучка Радост Железарова.
Георги Железаров е роден в живописното пиринско село Марчево. Завършва Сарската гимназия(Гърция), а след това и Рисувалното училище в София (сега Художествена академия) при проф. Йозеф Питер, чешки професор, при когото през този период са учили и Петър Морозов, Михаил Кръстев, Васил Захариев, Николай Райнов, Иван Милев. През 1920 г. става член-основател на антиакадемичното и прогресивно, еклектично дружество „Независими художници“. През 1924 г. прави изложба в Неврокоп, след което, в стремежа си да се докосне до различни светове, през периода 1926-28г. посещава Алжир, Мароко, Тунис, Цариград. Там влиза в съприкосновение с бита на арабския свят и палитрата му създава чудесни пастелни и маслени картини, отразяващи характерни пейзажи, битови сцени от социалната мизерия. След завръщането си в България участва по-изявено в художествения живот през периода 1937-43 г. в общи изложби и през 1941 г. прави самостоятелна изложба, която се радва на сериозен успех, а княгиня Евдокия откупува картината „Край Пирина“.
Поради голямата си скромност и вглъбеността си в изкуството, майсторът на четката не постига професионална кариера и се отдава на графичната си специалност като завеждащ Литографския отдел на Държавната печатница, където работи повече от 25 години – до пенсионирането си. Прецизната му работа е свързана преди всичко с изработване на оригинали на банкноти, пощенски марки, бандероли, грамоти, издавани от Президиума на Народното събрание.
Художествената естетика на Железаров намира отражение в акварелната, гвашовата и маслената живопис като най-плътно усещане за света и живота. Богата му душевност води четката на твореца към неповторимия български природен и селски пейзаж, към селския трудов бит, към робската орис на жената, към типичните наши пазари. В живописта му намират място характеристиките на съвременните трудови хора от града и селото, техните естествени стремежи към почивка и спорт. Творчеството на Георги Железаров говори за съвременно модерно светоусещане, дълбоко подчинено на философските му разбирания и богата душевност.