Петър Славов - Кера

На 24-ти Септември 2019 г. в галерия "Видима" е представена ретроспективна изложба "Отвъд забвението" на художника Петър Славов - Кера (1908г. - 1988г.).


Изложбата е съставена от избрани произведения на автора, които обхващат целия творчески период, от началото на 40-те години на миналия век до последните дни от живота на художника.

Картините са любезно предоставени от неговия наследник, известният музикант Петър Писарски, който лично присъства на откриването. Пред любопитните посетители той разкрива драматичната съдба на един от майсторите на четката в новата история на българското изобразително изкуство, за когото обаче малко се знае. Животът, както и творбите му, преминават през лудостта на политическите ветрове, изпратили в забвение много талантливи творци.

Името му е Петко Петров Славов, но взима за псевдоним името на баща си - Петър и името на майка си - Кера и подписва творбите си Петър Славов - Кера. Роден е на 17 септември 1908 г. в старозагорското село Трънково. През 2019 г. се навършват 111 години от неговото рождение. През 1923 год. постъпва в Мъжката гимназия на Стара Загора. Там с посещенията му на изложбите на Васил Маринов, Евгения Илиева, Александър Мутафов и лекциите на проф. Антон Митов, интересът му към изобразителното изкуство придобива по-ясни измерения. Гимназиалното си образование завършва в Асеноградската гимназия през 1928 г. Заминава за София, където в продължение на две години работи, за да се издържа. През есента на 1931 г. е приет в Художествената академия. Постъпва в специалността „обща декорация и графика” при проф. Васил Захариев. Силно влияние върху творческия му възглед оказват изложбите на „Новите художници”. Политическите пристрастия и карикатурите, които публикува по време на своето следване, му създават немалко проблеми. По време на следването си е бил секретар на БОНСС/български общ народен студентски съюз/, заради което попада и в затвора като политически затворник. При завършването на Академията през 1935г. очакванията на неговите преподаватели са свързани с изявите му в областта на графиката. Последвалите назначения в провинцията и липсата на графична база обаче го насочват към акварела, а не след дълго – и към маслената живопис. Интересен е факта, че негова картина става притежание на СГХГ, когато е бил още на 22 г.

През 1937 г. е учител по рисуване в с. Гайтанино. Скоро след това идва назначение в гимназията на Разлог. От този период са ранните произведения, в които маркира двете основни направления на бъдещото си изкуство – пейзажа и жанровата композиция. След кратко пребиваване в Банско Петър Славов е назначен за преподавател по изобразително изкуство в Карловската смесена гимназия. През двете години, прекарани там, той създава най-значимите живописни произведения от първия си творчески период. От 1942 г. са картините му „Карлово”, „Панаир”, „Край Асеновград” и др., които за дълго определят спецификата на мястото му в българското изкуство. В тях приглушената живопис и тънка гротескност са израз на социалния му възглед за града. Там той събира усещането си за драма, глъч, суета, контрасти, безгрижие и отчужденост. С тези платна участва като гост в организираните от Дружеството на Новите художници изложби в София. По това време се включва активно в дейността на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив, а само след две години става и негов председател. В него членуват такива имена като Антон Митов, Андрей Николов,

Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Цанко Лавренов.

През 1943 г. се премества в Пловдив. Назначен е за учител в Девическата гимназия. Творческата му енергия е завидна. Пътува из околните градчета и скицниците му са пълни с моливни сюжети, много повече, отколкото може да реализира в живопис. За него предизвикателството е свързано с прозаичните пространства на градската среда – улици, фабрики, жп-депа и т.н. От 1944 г. излиза на свободна практика. Двете му основни занимания са живописта и организиране изявите на южнобългарските художници. През 1947 г. се установява в София. Избран е за отговорен секретар на СБХ. Събитията около т.н. революционен патос и декларативността не го подминават. Относително бързо се променят специфичната му изразителност и въздействие. Живописта му става по-интензивна и експресивна. За няколко години политическо-творческата му възбуда стихва и той окончателно се отдава на пристрастието си към градския пейзаж. Както сам го определя, започнал е вторият период в неговото творчество.

Между 1953 и 1956 г. Петър Славов е председател на Творческия фонд на СБХ. През тези години той служебно пътува три пъти до Чехия. Множеството срещи с колеги и изложби, посещенията из залите на Пражката галерия слагат видим отпечатък върху творчеството му. Четката става по-свободна, а живописта му по-артистична. Разширяващият се поглед върху художествените процеси в Централна и Западна Европа провокират по-емоционалната изява на качествата, които притежава. Картините му от Прага и Будапеща през 50-те и тези от Дрезден през 60-те са ясен знак за осезаема промяна. Дори пейзажите от родното Трънково и Стара Загора носят коренно различно въздействие от тези преди десетилетие. В платната му влиза много светлина и въздух. През 70-те години като че ли навлиза във втората си младост. Това е второто му най-активно десетилетие. Пътува много – през 1970 г. – за Франция, 1971 г. – за Русия, Литва и Естония, 1972 г. – за Югославия, 1974 г. – за Италия и Франция. Визуалната достоверност все по-малко го интересува. Вълнува го улавянето на специфичната атмосфера за всяко място, което е посетил – Драгалевци, София, Пловдив, Стара Загора, Прага, Талин, Париж, Дубровник, Трънково или Девня, всяко със своя вътрешен ритъм и живот. Картините му подкупват с почти ескизната си естественост и недоизказаност. През 1976 г. в София е открита първата му самостоятелна изложба. През 1980 г. той започва един своеобразен цикъл от малки по размер творби. С тях, като че ли извадени от Шагаловото въображение, влиза във вихъра на метафорите за човешката същност. Едно пътуване между Библията и цирка, което той нарича „Гротеска”. През 1984 г. се открива втора негова изложба.

Целият жизнен път на Петър Славов - Кера е посветен на изкуството. Първоначалния му академичен стил се променя, цветовете и мазката стават по ефирни, по модерни. Въпреки всичко, което преживява, в работата му няма омраза, няма отмъщение, има само безкрайно любопитство към действителността - към пейзажа. Уловени мигове, състояния на светлина, природа, хора и време - това са неговите картини. Не спира да рисува, не спира да се вълнува от пейзажа край себе си и да го пренася върху платното до края на живота си през 1988г. След него остават картините. Голямата част от тях сега се намират във фондовете на НХГ, Националния военно-исторически музей, и в галериите на Стара Загора, Пловдив, Карлово, Русе, Варна, Търговище… Творбите на Петър Славов – Кера имат не само културно-историческа ценност, но се ползват и с особен интерес сред колекционерите и ценителите на българското изкуство в този период. Петър Славов е много повече от традиционен художник. Защото той е направил и летопис с палитрата си…




4 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички