На 27-ми Април 2006 година в галерия Видима гостува творецет Стефан Петков.
Стефан Петков е роден през 1948 г. във Велико Търново. През 1962 г. открива първите си изложби във Велико Търново, София, Разград. През 1974 г. се дипломира в НХА. Член е на СБХ, а известно време асистент по живопис към ВТУ. Носител е на награди за живопис на СБХ, на Военното училище във Велико Търново, на награда за скулптура на СБХ и от Международно Биенале на Дом на Хумора и Сатира, Габрово. Носител е на златен медал за живопс от СБХ, Велико Търново.
Стефан Петков работи в областта на живопистта, скулптурата, графиката, фреската и приложните изкуства. Има 12 самостоятелни изложби (към 2006). Негови произведения са собственост на Национални и частни галерии в България, Турция, Румъния, Полша, Германия, Франция, Испания и САЩ.
Изложбата на Стефан Петков е много по-различна от всичко, което е показвано досега в галерия Видима. Автора беше представен от Тошко Дончев - председател на групата на великотърновските художници. "При Стефан всичко е една игра, флирт с материала, с който работи, за да направи това, което на него му се иска. От една страна той се забавлява, а от друга - кара публиката да се замисли. Точно в този смисъл той е интересен и оригинален", казва Тошко Дончев.
Стефан Петков е необичаен творец в най-широкия смисъл на това определение. Необичайни са формите на неговите скулптури, необичайни са материалите в картините му, необичайно е дори внушението, което отправя към зрителя. Така той е едновременно оригинален, различен, но и изключително дълбок откъм емоциите, които внушава. Изключително лъчезарен като човек, Стефан Петков е от хората, които не се взимат насериозно. Казва, че работи като децата - лазейки на колене, седейки на пода. Обяснява, че никога не мисли за това, което ще се получи, а е изцяло отдаден на процеса на създаване. Точно в създаването на изкуство той намира пълно щастие и най-дълбока връзка със себе си. Затова споделя, че не иска да определя творбите си по никакъв начин. Разчита, че всеки човек ще намери за себе си нещо в тях и така ще надзърне в душата на автора.