Георги Динев е роден в гр. Бургас, завършва художествената гимназия в гр. Казанлък през 1978 г., а висшето си образование във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” през 1984 г. със специалност „Живопис“. От 1987 г. до сега има повече от 40 самостоятелни изложби в цялата страна, както и в Германия, САЩ, Русия, Турция. Неизброими са и участията му в общи изложби по цял свят. Номиниран е многократно в редица национални и международни конкурси, носител на наградата на СБХ от „Международното биенале на миниатюрата“ (2011г.), награда за графика на Алианц България (2011г.), Художник на годината (2016г.). Работи в областта на живописта, графиката и иконописта.
Освен активен художник, Георги Динев по настоящем е директор на ГХГ Бургас „Петко Задгорски“, член на СБХ, постоянен член на „Дружеството на бургаските художници“, а в периода 2006-12 и негов председател. Преподавал е изобразително изкуство на специализирани паралелки в периода ’85-’94 г. През годините е изпълнил е олтарни и други икони за различни църкви в страната. От 2006 г. е организатор на всеизвестната Национална изложба биенале „Приятели на морето“. Също така куратор на изложбите: „Джазопис“, „Бяло“, „Акварел“, „Рисунка“, „Малкото голямо изкуство“, Хумористична изложба „Капки смях“ , Национална изложба „Акварел“ на името на Ненко Токмакчиев (2022 г.) и много благотворителни изложби. Картини на Георги Динев са собственост на много градски и частни галерии, а също на частни колекционери в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ.
Изложбата на Георги Динев, която показваме днес представя един обобщаващ поглед на неговото творчество през последните няколко години, 19 картини в голям и среден формат изпълнени с акрил и масло върху платно. В жанрово отношение самият той определя творчеството си като магически реализъм. В творбите му се препокриват реалност и фантазия, наука и митология, история и футуризъм, материално и духовно. Отделя особено внимание както на формата, така и на цвета, за да постигне внушението което търси. Както можете да забележите, в картините почти отсъства релефност, напластяване на боите, обектите и формите са деликатни, внимателно изрисувани, ясно очертани и разпознаваеми, дори на местата където гранични с абстракция, лесно можем да ги разграничим от фона и да се ориентираме в сюжета. Бих казал, че другите две направления в които работи Георги Динев – иконопис и графика, определено имат влияние, присъстват и се съчетават по много любопитен начин в живописните му творби. Интересното е, че по отношение на графиката, той подхожда доста живописно. Любимата му техника е литографията, която му позволява да използва много цвят и силно се надявам, че някой ден с него ще направим тук и такава изложба.
Голяма част от вдъхновението си Георги Динев черпи от музиката, казва, че тя е неизменна част от творческият процес и може да бъде „видяна“ в платната му. Привърженик е на идеята, че всичко в нашата вселена е свързано и всяко действие има своите последствия. Георги Динев споделя, че често сънува идеите за картините си и затова в тях паралелно обитават реални обекти и фантастични създания. Със сигурност в експозицията можем да видим всички тези теми, които го вълнуват, които определят неговият мироглед, вдъхновяват го и той с голямо удоволствие, без да пести усилия ги споделя с нас във възможно най-голяма детайлност. Определяща роля по отношение на обекта на изобразяване при Георги Динев имат личната му житейска философия, музиката и съновиденията. Самият той казва, че се прекланя пред музиката като изкуство, и че тя е неразделна част от творческият процес. Сякаш той вгражда музиката в своите произведения, сякаш изписва звуковите вълни чрез извивките на линиите, разбираме какъв е ритъма, темпото, а с цветната палитра ни казва всичко и за настроението, нежно, енергично, весело, тъжно. Спокойно мога да кажа, че Георги Динев изгражда в платната си една емоционална карта.
Всъщност в изложбата буквално присъстват карти, пейзажи от птичи поглед, всеки ден виждаме подобни снимки направени с дрон, но всъщност има ли някой, който да не е сънувал, че лети? Над бащината къща, над съседната улица, над родното село или над шумният град? Интересен е за мен подхода на Георги Динев към пейзажите. В тези където гледната точка е отгоре, цветовата палитра се придържа към реалната, която бихме наблюдавали от самолет, докато в пейзажите от земята, един вид естествената ни гледна точка, изборът на цветове вече е съвсем различен, все едно е поставен филтър. Въпрос на вкус би си казал някой, въпрос на реалност бих му отговорил аз. И тогава възниква въпроса, а дали са реални пейзажите и в другите му картини? Дали това са пейзажи от паралелни реалности, портали във времето, картини от други планети? Дали сънищата са просто плод на нашата фантазия? Георги Динев смята, че в нашата вселена всичко е свързано и нека не забравяме, че водата, която пием е утолявала жаждата на динозаврите, а атомите в хляба ни, някога са били част от ядрото на далечни звезди. И ако сега нямаме категоричен отговор на всички тези въпроси, то поне имаме пълната свобода да се наслаждаваме на красотата на живота и неговите странности. Затова ще завърша с една известна фраза от един любим на всички ни от близкото минало сериал: „Истината е някъде там!“
