Изложбата „Междупланетарни номади 2.0“ е трета самостоятелна изложба за Пламен Кондов, като преди малко повече от месец изложбата „Междупланетарни номади“ беше част от едно световно събитие в София, а именно „Международното биенале на стъклото“, което се провежда в България за четвърти пореден път. Може да се каже, че там всъщност се състоя пред премиерата, или тестовото пускане на тази изложба, понеже с Пламен работихме по представянето ѝ в Севлиево повече от година. Превърнахме изложбеното пространството в космическа площадка за среща на различни космически обитатели, но тук се срещат и различни концепции, теории и идеи. Пламен Кондов имплантира страстта си към научната фантастика в своите творби, като естествено привнася личното си отношение и естетически нагласи към едни всъщност доста популярни философски теми, които живо вълнуват човечеството през последните десетилетия.
Прогреса в научен план все повече ни изправя пред реалното взимане на морални и етични решения по въпроси зададени от писатели, мислители и теоретици от близкото ни минало. В творбите, които Пламен Кондов ни представя можем да видим не само, някои авторски дизайни на летателни апарати и хуманоиди, плод на неговата фантазия, но и по-задълбочено изследване на актуални проблеми като намесата на изкуствения интелект в дейността на човека, възможността да комуникираме вербално с машина, която на практика разполага с достъпа до цялото човешко познание, а съвсем скоро може би ще чуем гласче подобно на Пинокио да ни пита – „Аз истинско момче ли съм?“.
В творбата “Пазител на миналото”, която използвахме за създаването на плаката към изложбата, виждаме робот, който държи в ръцете си новородено дете. Заместването на Богородица с машина, вече не е само арт провокация и опит за скандализиране на определени групи от хора, подобен е случаят и в съседната творба “La Pieta”. Буквално вчера беше обявен научен проект за първото автоматично in-vitro оплождане в космоса, което ще протече без човешка намеса. Сякаш е съвсем близо раждането на новият Адам в рееща се из необятният космос капсула наречена „Рай“, или новият Иисус, който ще проповядва любов и равенство сред обитателите на друга планета. Още по-актуални са темите за изпращане на човек към Луната, Марс, колонизирането на други обитаеми планети. Определено Homo Sapiens е експанзивен и деструктивен вид, който може паралелно да се самоунищожава и да търси нови пространства за покоряване. Затова не е изключено да имаме едновременно къщи на Луната и бездомни на земята…
Може би, всичко това прозвуча малко апокалиптично, но всъщност Пламен Кондов, а и самият фантастичен жанр гледат на научния и технически прогрес като на шанс за по-добро бъдеще за човешкия род. Поверяването на някои основни грижи и дейности на машините, ще даде възможност на хората да се заемем по-активно с наистина важни неща. Безопасността и здравеопазването ще ни гарантират по-спокоен и дълголетен живот, повече време със семейството и близките. В „Кръгът на живота“ виждаме извънземен пасторал, млада двойка с детска количка, която се разхожда по лунната повърхност, а в творбата „Най-добри приятели в космоса“, Пламен Кондов ни подсеща, че човек не може да нарече едно място дом без своя домашен любимец. Силно послание имат и творбите „Затворени в пространството“ и „От пещерата към звездите“. Първата представя няколко поколения космически пътешественици събрани за родова снимка в космически кораб, а втората намеква за еволюционното ни развитие, все пак от най-дълбока древност човек се взира в звездното небе, може би защото някъде там са и нашите създатели.
Стъклото има дълголетна връзка в изследването на космоса, днес то се използва активно в космическото инженерство, но именно благодарение на оптичните му свойства преди повече от 400 години Галилей прави първите наблюдения на космически обекти. В творчеството си Пламен Кондов използва голямо разнообразие от техники за работа със стъклото, което му позволява да експериментира и да предлага сложни и нестандартни решения.
Пламен Кондов е роден в гр. Ямбол през 1992 г., в момента живее и твори в с. Поликраище, Търновско. Той е завършил средното си образование в НХГ „Димитър Добрович“ в гр. Сливен, със специалност Иконопис. Завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, бакалавър по „Стенопис“ от 2016 г., магистър по „Дизайн на стъклото“ от 2017 г., а от скоро Доктор по стенопис, асистент към катедра „Графичен дизайн и визуални комуникации“ във Факултета по изобразителни изкуства, където преподава „Стенопис“, „Перспектива“ и „Цветознание“. От началото на тази учебна година той е и хоноруван преподавател в специалност „Стъкло“ на Нов Български Университет, София. Специализирал е по различни програми и стипендии в Чехия, Германия, Холандия, Румъния, Сърбия. Творческите му изяви започват преди 10-на години и за този период натрупва близо 40 участия в различни общи и международни изложби, носител е на няколко награди, една от които „Трета награда“ от Фестивала на стъклото в Люксембург 2019, както и „Първа награда“ за скулптура в изложба на великотърновските художници 2021 г. Също така е важно да споменем, че той участва и в организираният от нас през миналата година конкурс за млади автори „Следващите 25“, където неформално зае първото място в раздел скулптура.
Споделяме тук и думите на Пламен Кондов:
„Вечно жадният за нови знания и хоризонти човешки ум постоянно се стреми към нови пространства, които да засели с присъствието си и да остави отпечатъка си там, където никой досега не е. Пътят към тези нови хоризонти минава през безкраен океан от безтегловната Космическа шир. В динамиката на 21 век, когато пред всеки има толкова много възможности, а научните открития се случват с все по-бързи темпове, човешкият вид има нужда да осмисли посоката, в която ще поеме занапред. Това е време, в което индивида трябва да се опита да живее в настоящето, без да губи основните си човешки характеристики. Сега е момент за оценка и преосмисляне на това какво сме си представяли, че ще се случи за този половин век, и какво в действителност се случва. Човешките космически мисии бяха заменени от роботизирани такива. А човекът навлиза все по-дълбоко не в дълбините на Космоса, а в дълбоките води на виртуалния свят. Нуждата на човек да разширява своите хоризонти се пренесе в една друга реалност, където той е под контрол или пък е контролиран... Дали това е правилно? Дали нямаме нужда да обърнем поглед обратно към необятното пространство от бели точици и да вдигнем глава от светещите пиксели. Това са част от въпросите зададени към зрителя чрез творбите ми в тази изложба.“