Владимир Киров

На 24-ти октомври 2023 г. в галерия "Видима" се откри изложбата "Споделена самота" на известният български художник Владимир Киров.

Владимир Киров е роден през 1955 г. в Ловеч. През 1974 г. завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък. Продължава следването си във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий, където се дипломира през 1981 г. със специалност ,,Живопис”. В периода 1987-1988 г. специализира живопис в художествената академия в гр. Санкт Петербург, Русия. Живее и работи в гр. Троян, изявява се в областта на живописта, а особено внимание отделя на миниатюрата. Казва, че е представил безброй изложби, защото отдавна вече не ги брои. Творчеството му е показвано в Швейцария, Франция, Испания, Полша, Великобритания, Канада и САЩ, много от тези участия му носят престижни международни награди. В България неговото изкуство също е признато с много награди и отличия, една от които е Голямата награда на Международното биенале за миниатюрни изкуства в Русе от 2011 г., а само преди няколко дни заслужи поредната си награда от тазгодишното издание на биеналето.

Владимир Киров

Основен обект на изобразяване и тема в неговите изложби винаги е била жената и нейните душевни преживявания, страсти и терзания. Много често жените прикриват своите емоции, грижи и фантазии поради обстоятелствата наложени от общество, религия, култура. Много често и хубавото, и лошото жените запазват за себе си поради страха от обществено порицание или неразбиране, а когато имат възможност да споделят натрупаното, те се изповядват единствено в присъствието на друга жена. В този контекст се появява и заглавието на изложбата „Споделена самота“.

Както в миналото, така и до ден днешен жените продължават да бъдат една красива мистерия, бурни и непокорими океани от емоции и чувства. Малко са дръзналите да стъпят в огъня и да ходят уверено по жаравата. Един от тези ентусиасти е Владимир Киров, който е посветил живота си в изучаване и изобразяване на душевната и физическа красота на нежния пол. Изключителните му художествени умения неусетно ни въвличат в едно изумително дълбоко и широкообхватно психолого-философско изследване на женската натура. На нейните неподвластни на физиката, постоянно променящи се агрегатни състояния, на нейните богоподобни магически метаморфози, на нейните изгреви, залези, приливи, отливи, умирания и прераждания.

Изисква се особено вглъбяване в дебрите на психиката. Една нематериална и абстрактна област на разбиране на реалността, която за повечето от нас остава завинаги скрита в непрогледна мъгла. При работата си с живи модели, художникът се учи на психология не като чете книги, а като чете човека пред себе си докато го рисува.

В произведенията си Владимир Киров подхожда като сценограф, извеждайки на преден план фигурата на главната героиня в един сюблимен момент на споделяне на нейните душевни преживявания, страсти и терзания. Декорите съответно са изчистени от всичко ненужно, фонът е неутрален, а всеки от присъстващите артефакти има конкретна функция или символика. Нейното емоционално разсъбличане метафорично се проявява под формата на физическо разголване и това не бива да се възприема буквално еротично.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Този начин на изобразяване до известна степен наподобява представянето на древните божества, което по-късно се пренася дори и в църковната живопис. Фигурите са в цял ръст, съпроводени от съответните "магически" атрибути или зооморфни "спътници". Можем да предположим, че авторът изгражда една собствена митология около женският образ.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Живописта му всъщност не само разказва истории, тя се явява своеобразен наръчник и пътеводител в света на женската тайнственост, учи ни на смирение и преклонение пред нейната божественост. Женската аудитория е всякаш по-възприемчива към творчеството на Владимир Киров, но неговото послание всъщност е до голяма степен насочено към мъжете, той им предлага да поемат по един труден, но красив път на разбиране, уважение, толерантност и любов към противоположният пол.

Всъщност, самият творчески акт, създаването на едно произведение на изкуството, както знаете е самотна работа, десетки и стотици часове, които авторът прекарва затворен в ателието си, сам пред платната. Затова откриването на една изложба носи със себе си винаги празничност и добро настроение, защото това е момента в който тази самота става споделена!

Сава Христов, Владимир Киров, Христо Стоянов

Освен прекрасен художник, Владимир Киров е преподавател по рисуване от 1983 г. в художественото училище „проф. Венко Колев“ в гр. Троян, при него са завършили десетки известни и доказани на световно ниво художници, някои от които вече са гостували в галерия "Видима". Самият той признава, че получава енергия и се зарежда с позитивизъм от работата си с учениците. Много от тях, бивши и настоящи присъстваха на откриването на неговата поредна впечатляваща изложба, поздравиха го и изказаха своята признателност!

• 

• 

• 

• 

В откриването на изложбата се включи и още един човек, който обича да споделя самотата си - писателят Христо Стоянов, чийто живот също е посветен на изкуството, а съдбата му е свързана с тази на Владимир Киров. Споделяме тук и неговтото слово:

Владимир Киров и Христо Стоянов

ЕДИН МИСТИЧЕН ХУДОЖНИК

Мама вече си беше отишла. Помня как преди това оглеждаше приятелите ми. По-късно разбрах, че ги е гледала така изпитател-но, за да разбере има ли на кого да ме остави. Но не ми посочи никого тогава. Отиде си неспокойна и угрижена. Майка…

Няколко години след като си отиде мама се запознах с Милена. И когато си станахме достатъчно близки – жената се сближава с мъжа едва когато спре да крие годините си от него – та когато се сближих с Милена разбрах, че е родена на датата на мама. Не знаех кога е роден Владо, когато го поканих за кум. Оказа се, че с Милена и с мама имат една рождена дата. Сякаш ме гледаше отгоре, сочеше ги и казваше: „Сега съм спокойна за теб“… До тука с мистичната ми връзка с Владо. От тук нататък да кажем нещо и за мистицизма на Владо художника.

Най-мистичното нещо е самотата. Не самотност-та, самотата. Владо е от породата на общителните самотници. Ся-каш рисува, за да има с кого да си общува. И винаги неизменната свещ между художника и обекта. Той е от малцината художници, чието присъствие се усеща в картините. Той не присъства като подпис, дори не като живопис. Той просто оставя по малко душа от себе си във всяка картина. И рисува своята жажда за съвършенство. Най-съвършеното нещо е музиката. И Владо сякаш създава музи-кални произведения. Дори столовете имат форма на арфа. Съвър-шенството, облегнато на арфата. И огледалата, от които извира музика.

Спомням си едно стихотворение от Константин Павлов. „Прекрасното в поезията или жертва на декоративните рибки“. В него Коцето казва: „Всичко се постига с добрина“. От картините на Владо струи добрина – между другото той е най-добрият човек, когото познавам. Неговите картини носят много, ама много чове-щина. В тях няма да намерите естетски завъртулки. Претенциозно преиграване с формата. Но това не е лишаване от естетика. Това значи почерк. Неповторимост. И невъзможност да бъдат копира-ни. Картините на Владо, въпреки всичко, ярко контрастират с авто-ра. Сигурен съм, че в залата никой не може да го различи от други-те. Той е толкова обикновен, колкото са необикновени картините му. И ако в залата не можем да го разпознаем, то платната и мини-атюрите не може да бъдат сбъркани. Неподражаеми… Сред стоти-ци други. Честно казано, ние като че ли нямаме толкова самобитен самотник…

Извинявайте, толкова самобитен и самотен художник. Тука е кармата да си единствен. А Владимир Киров е единствен – това е съвършенството, към което се стреми всеки артист. Той е такъв художник, че след малък престой с картините му няма как да сбъркате коя е дъщеря му Любомира в залата - неговият житейски подпис…

*(Христо Стоянов е роден в гр. Габрово и е негов почетен гражданин. Живее във Варна, автор е на над 30 книги – романи, сборници с разкази и стихосбирки.)

Сава Христов, октовмри 2023 г.