На 24-ти октомври 2023 г. в галерия "Видима" се откри изложбата "Споделена самота" на известният български художник Владимир Киров.
Владимир Киров е роден през 1955 г. в Ловеч. През 1974 г. завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък. Продължава следването си във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий, където се дипломира през 1981 г. със специалност ,,Живопис”. В периода 1987-1988 г. специализира живопис в художествената академия в гр. Санкт Петербург, Русия. Живее и работи в гр. Троян, изявява се в областта на живописта, а особено внимание отделя на миниатюрата. Казва, че е представил безброй изложби, защото отдавна вече не ги брои. Творчеството му е показвано в Швейцария, Франция, Испания, Полша, Великобритания, Канада и САЩ, много от тези участия му носят престижни международни награди. В България неговото изкуство също е признато с много награди и отличия, една от които е Голямата награда на Международното биенале за миниатюрни изкуства в Русе от 2011 г., а само преди няколко дни заслужи поредната си награда от тазгодишното издание на биеналето.
Основен обект на изобразяване и тема в неговите изложби винаги е била жената и нейните душевни преживявания, страсти и терзания. Много често жените прикриват своите емоции, грижи и фантазии поради обстоятелствата наложени от общество, религия, култура. Много често и хубавото, и лошото жените запазват за себе си поради страха от обществено порицание или неразбиране, а когато имат възможност да споделят натрупаното, те се изповядват единствено в присъствието на друга жена. В този контекст се появява и заглавието на изложбата „Споделена самота“.
Както в миналото, така и до ден днешен жените продължават да бъдат една красива мистерия, бурни и непокорими океани от емоции и чувства. Малко са дръзналите да стъпят в огъня и да ходят уверено по жаравата. Един от тези ентусиасти е Владимир Киров, който е посветил живота си в изучаване и изобразяване на душевната и физическа красота на нежния пол. Изключителните му художествени умения неусетно ни въвличат в едно изумително дълбоко и широкообхватно психолого-философско изследване на женската натура. На нейните неподвластни на физиката, постоянно променящи се агрегатни състояния, на нейните богоподобни магически метаморфози, на нейните изгреви, залези, приливи, отливи, умирания и прераждания.
Изисква се особено вглъбяване в дебрите на психиката. Една нематериална и абстрактна област на разбиране на реалността, която за повечето от нас остава завинаги скрита в непрогледна мъгла. При работата си с живи модели, художникът се учи на психология не като чете книги, а като чете човека пред себе си докато го рисува.
В произведенията си Владимир Киров подхожда като сценограф, извеждайки на преден план фигурата на главната героиня в един сюблимен момент на споделяне на нейните душевни преживявания, страсти и терзания. Декорите съответно са изчистени от всичко ненужно, фонът е неутрален, а всеки от присъстващите артефакти има конкретна функция или символика. Нейното емоционално разсъбличане метафорично се проявява под формата на физическо разголване и това не бива да се възприема буквално еротично.
Този начин на изобразяване до известна степен наподобява представянето на древните божества, което по-късно се пренася дори и в църковната живопис. Фигурите са в цял ръст, съпроводени от съответните "магически" атрибути или зооморфни "спътници". Можем да предположим, че авторът изгражда една собствена митология около женският образ.
Живописта му всъщност не само разказва истории, тя се явява своеобразен наръчник и пътеводител в света на женската тайнственост, учи ни на смирение и преклонение пред нейната божественост. Женската аудитория е всякаш по-възприемчива към творчеството на Владимир Киров, но неговото послание всъщност е до голяма степен насочено към мъжете, той им предлага да поемат по един труден, но красив път на разбиране, уважение, толерантност и любов към противоположният пол.
Всъщност, самият творчески акт, създаването на едно произведение на изкуството, както знаете е самотна работа, десетки и стотици часове, които авторът прекарва затворен в ателието си, сам пред платната. Затова откриването на една изложба носи със себе си винаги празничност и добро настроение, защото това е момента в който тази самота става споделена!
Освен прекрасен художник, Владимир Киров е преподавател по рисуване от 1983 г. в художественото училище „проф. Венко Колев“ в гр. Троян, при него са завършили десетки известни и доказани на световно ниво художници, някои от които вече са гостували в галерия "Видима". Самият той признава, че получава енергия и се зарежда с позитивизъм от работата си с учениците. Много от тях, бивши и настоящи присъстваха на откриването на неговата поредна впечатляваща изложба, поздравиха го и изказаха своята признателност!
В откриването на изложбата се включи и още един човек, който обича да споделя самотата си - писателят Христо Стоянов, чийто живот също е посветен на изкуството, а съдбата му е свързана с тази на Владимир Киров. Споделяме тук и неговтото слово:
ЕДИН МИСТИЧЕН ХУДОЖНИК
Мама вече си беше отишла. Помня как преди това оглеждаше приятелите ми. По-късно разбрах, че ги е гледала така изпитател-но, за да разбере има ли на кого да ме остави. Но не ми посочи никого тогава. Отиде си неспокойна и угрижена. Майка…
Няколко години след като си отиде мама се запознах с Милена. И когато си станахме достатъчно близки – жената се сближава с мъжа едва когато спре да крие годините си от него – та когато се сближих с Милена разбрах, че е родена на датата на мама. Не знаех кога е роден Владо, когато го поканих за кум. Оказа се, че с Милена и с мама имат една рождена дата. Сякаш ме гледаше отгоре, сочеше ги и казваше: „Сега съм спокойна за теб“… До тука с мистичната ми връзка с Владо. От тук нататък да кажем нещо и за мистицизма на Владо художника.
Най-мистичното нещо е самотата. Не самотност-та, самотата. Владо е от породата на общителните самотници. Ся-каш рисува, за да има с кого да си общува. И винаги неизменната свещ между художника и обекта. Той е от малцината художници, чието присъствие се усеща в картините. Той не присъства като подпис, дори не като живопис. Той просто оставя по малко душа от себе си във всяка картина. И рисува своята жажда за съвършенство. Най-съвършеното нещо е музиката. И Владо сякаш създава музи-кални произведения. Дори столовете имат форма на арфа. Съвър-шенството, облегнато на арфата. И огледалата, от които извира музика.
Спомням си едно стихотворение от Константин Павлов. „Прекрасното в поезията или жертва на декоративните рибки“. В него Коцето казва: „Всичко се постига с добрина“. От картините на Владо струи добрина – между другото той е най-добрият човек, когото познавам. Неговите картини носят много, ама много чове-щина. В тях няма да намерите естетски завъртулки. Претенциозно преиграване с формата. Но това не е лишаване от естетика. Това значи почерк. Неповторимост. И невъзможност да бъдат копира-ни. Картините на Владо, въпреки всичко, ярко контрастират с авто-ра. Сигурен съм, че в залата никой не може да го различи от други-те. Той е толкова обикновен, колкото са необикновени картините му. И ако в залата не можем да го разпознаем, то платната и мини-атюрите не може да бъдат сбъркани. Неподражаеми… Сред стоти-ци други. Честно казано, ние като че ли нямаме толкова самобитен самотник…
Извинявайте, толкова самобитен и самотен художник. Тука е кармата да си единствен. А Владимир Киров е единствен – това е съвършенството, към което се стреми всеки артист. Той е такъв художник, че след малък престой с картините му няма как да сбъркате коя е дъщеря му Любомира в залата - неговият житейски подпис…
*(Христо Стоянов е роден в гр. Габрово и е негов почетен гражданин. Живее във Варна, автор е на над 30 книги – романи, сборници с разкази и стихосбирки.)
Сава Христов, октовмри 2023 г.