"Интимно" изложба живопис и рисунка на Румен Рачев в галерия "Видима" - 21.03.2023
Румен Рачев е роден в китното пазарджишко градче Белово. Още в ранна възраст неговите родители и учители забелязват, че той се увлича по рисуването и подкрепят желанието му да се развива в тази насока. Завършва Художествената гимназия в София през 1975 г., а през 1982 г. завършва и Художествената академия със специалност „Илюстрация и оформление на книгата“. Известно време живее и работи в България, но желанието му да се учи и да се развива надделява и в края на 80-те напуска страната и се установява в Бремен, Германия. Живее там близо 20 години. Мащабите на този нов свят и дисциплината с която немците са известни му помагат да разгърне таланта си. Румен Рачев успешно печели доверието на местните арт критици, а от там достига почти до всяка точка на земното кълбо. От 1988 г. има десетки самостоятелни изложби в Германия, Италия, Швейцария, Холандия, Белгия, Финландия, Швеция, Русия, САЩ. Негови творби могат да бъдат видени в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, в постоянната графична сбирка на Нюйоркската библиотека, както и в много други обществени и частни колекции, сред които и тази на банка „Ротшилд” в Цюрих. Националната ни галерия и СГХГ също притежават негови творби.
Изкуството му докосва хиляди хора в Европа и Америка, сред тях е и виртуозният цигулар Найджъл Кенеди, с когото споделят вече 25 годишно приятелство, а през 2000-та година излиза албума „Кенеди свири Бах“, чиято обложка и оформление са дело на Румен Рачев. Самият той е страстен почитател на хубавата музика, тя е вдъхновение и начин на живот за него, постоянен спътник в творческия процес и често присъства в картините му под една или друга форма. Електрическата китара е част от творческият арсенал в неговото ателие, а струнните му импровизации са също толкова лирични и колоритни, както и тези на платното. Казват, че за него цветовете са звуци, а звуците – цветове. Не може да рисува без музика, нито да слуша джаз – без да рисува. Самият той определя своя начин на работа с джазовото понятие „фюжън“ (от англ. сплав или смес от стилове). С тази дума той обяснява еклектиката в своята живопис. Румен Рачев е създал свой собствен разпознаваем и неподражаем стил, който го отличава от всеки познат художник.
В изкуството на Румен Рачев можем да открием голямо разнообразие от техники и влияния, които се комбинират толкова елегантно, така че човек може да се влюби от пръв поглед и веднага да потъне в разказаната на платното история. Само по-късно, когато зрителят опознае творбите му, открива, че те са в един безкраен диалог със световното изкуство. Опитното око може да намери препратки към средновековното изкуство, ренесанса, африканското изкуство, както и много съвременни художници. По този начин художникът прави своят поклон пред тях. Румен Рачев работи основно с акрилни бои, които поради своята специфика не оставят място за грешки и както в джаза, импровизациите са ключов момент, където проличава истинското майсторство. Специфичната му авторска техника се комбинира с характерното за графиката издраскване, а също с наслагване на боите в множество цветни пластове и изграждане на различни релефи. Цветовете са сложни и хармонични, често присъства цялата палитра, мазките, формите и ярките цветове създават усещане за жизненост, ритъм, енергия, а уравновесяващият баланс в композициите се постига с много добре премерено използване на тъмните гами. Рисунките също имат ключово присъствие в работата му, понякога те са спомагателни скици, игри и упражнения, а понякога оживяват и поемат по свой собствен път.
Румен Рачев предлага висок стил, изключително майсторство, оригинални решения и авторски техники, с което вратите на всяка галерия се отварят широко пред него. Но тайната на неговият успех се крие отвъд материалното, а именно в способността му да вдъхва живот на своето творение. Изключително чувствителен и искрен като творец, Румен Рачев често пресъздава в картините си сцени, в които главната роля е дадена на обикновеният човек от нашето време. Той подхожда открито към празното платно и излива всичко преживяно, всичко натрупано, всичко, което може да развълнува, да зарадва или да разплаче. Като художник той има изострена сетивност към детайла, атмосферата, както и за външната и вътрешната красота на човека. Картините му са натоварени с дълбока и многопластова психологичност. Фигурите и пространствата, в които те се материализират не са реални, а са по-скоро събирателни и обобщаващи, което ги превръща в абстрактни обекти, но в същото време достъпни и ние лесно влизаме в диалог с тях, като улавяме тяхната емоционалност, техните чувства, проблеми, мечти. В картините на Румен Рачев сякаш ставаме свидетели на избрани моменти от театрални представления, в които той е и режисьор, и постановчик, и дизайнер, и сценограф. Костюмите, гримовете, прическите, интериора, осветлението, всичко е подбрано, за да създаде необходимата атмосфера, така че публиката да се развълнува от срещата с безименният актьор, да може да съпреживее и да почувства, да открие в него себе си.
Румен Рачев ни предлага да надзърнем в неговият свят и да се запознаем с неговите обитатели. Небето е чисто и над града свети луна. Денем всеки играе роля, вечер маските падат. Сам или с приятели, на концерт, на изложба, с домашният любимец или с половинката, след дългият ден всеки от нас иска да е най-накрая себе си. Всеки има нужда от глътка свобода, да се потопи в мислите си, да се отдаде на желанията. Така започва интимността, трябва да се освободиш от себе си, за да преоткриеш себе си, да допуснеш до себе си, за да бъдеш допуснат.
Нарекохме изложбата „Интимно“, защото само по себе си общуването с изкуството е интимен акт, личен, връзка, която се осъществява на духовно ниво, в която никой друг не може да се намеси. Акт на интимност е и творческият процес, в който художникът разголва душата си, раздава частици от себе си, излага мислите и мечтите си на показ, споделя радостта и тъгата, които лично е преживял. Със своите интимни откровения, без думи, Румен Рачев успява да докосне струните в сърцето на всеки от нас. Успява да даде глас на тишината, да оцвети самотата, да събуди спомени и да възбуди фантазии, да се открие за нас, а ние да се открием в него!
