Модулна мозайка


МОДУЛНА МОЗАЙКА Изложба на Страхил Найденов Откриване - 23.03.2021 г.



Предизвикателство е да пишеш за нечие творчество. Още по-голямо предизвикателство е да пишеш за непознато до момента явление в изкуството, каквато е „Модулната мозайка“ на Страхил Найденов. Не знам дали определението каменна живопис е подходящо като словосъчетание по отношение на творбите му, но определено в неговите работи има препратки към класическата живопис, която познаваме. Първото, което ме насочва в тази посока е самия формат на неговите мозайки. Така наречените кавалетни произведения, или творби, които не са свързани по функционален или органичен начин с околната архитектурна среда, а се изразяват в преносими творби със самостоятелно декоративно предназначение.



При все, че мозайката по своята същност е монументално изкуство, свързано с градската естетика. Тя има своята хилядолетна история по целия свят и специално място в пантеона на изкуствата. Щастливи сме, че по нашите земи има много мозайки със световно културно значение запазени още от римско и византийско време – площади, светилища, обществени сгради. С мозайки масово са декорирани и сгради от обществена значимост през годините на социализма – театри, читалища, университети, банки и др.



Различното в това което правят Страхил Найденов и съвременните мозаисти е, че те „отнасят планината при Мохамед“. Мозайката се реди върху предварително подготвена плоскост от стабилен материал – дъска, плоча и др., което позволява да бъде лека, лесна за пренасяне и експониране, а материалите, от които е направена разрешава да се декорират както интериори, така и екстериори.



Казаното дотук обаче все още не отговаря на въпроса – защо живопис? Наблюдавайки творбите му, лично аз откривам връзки и препратки към живописта и нейните най-различни проявления. Може би това е и нормално, при положение, че живописта е най-широко разпространената форма в изкуството. В мозайките на Страхил Найденов можем да открием различни сюжетни линии и теми, като по-основните той е оформил и в отделни цикли – градът, маските, модулните мозайки, 3D мозайки и мозаечни скулптури. Съответно в някои от творбите му присъстват форми на пейзажа, портрета, фигурални композиции, натюрморти. А в жанрово отношение преминават от абстракция, през кубизъм до реализъм(доколкото е възможен в тази област на работа). В различните работи откриваме митологични сцени, философски прозрения, отражения на заобикалящия ни свят, природата, голо тяло и еротика, символи и знаци, а понякога и чисто абстрактни ирационални потоци на мисълта.



В цветово отношение Страхил Найденов умишлено се самоограничава, като е избрал да работи само с естествени материали, които се срещат по нашите земи, това са различните видове скали и полускъпоценни камъни, като последните използва най-вече, за да акцентира фокуса на зрителите върху определени детайли от творбата. Избирайки този подход, той се разграничава от материали навлезли в полето на мозайката, от вида на теракота, смалта и др., които са получени в следствие на допълнителна преработка, оцветяване и т.н.



Когато казвам, че авторът се самоограничава в цветово отношение, нямам предвид, че палитрата му е бедна, защото и естествените материали предлагат богато разнообразие от цветове и оттенъци, просто чрез елиминиране на изкуствените материали, които са характерни с яркост, блясък и полирани гладки повърхности, Страхил Найденов придава на своите творби точно онова земно спокойствие, което намираме и при съзерцаване на природата със всичките нейни естествено формирани неравности, грубости, шарки, изваяни единствено от безкрайното влияние на ерозията и онези пастелни, тихи, приглушени цветове, които чувстваме като една носталгична, избеляла от времето снимка на вечността.



За да постигне ефекта на илюзията, майсторът на мозайката трябва да познава добре скалите и минералите, както и техните свойства, тяхната символика и енергията с която са заредени, трябва да бъде и художник, и така да ни заблуди, че ние да не виждаме просто малки парченца сечен камък, а да започнем да виждаме сложни форми, светлосенки, преливания, композиции, движения, дълбочина, перспектива. Не само виждаме, но и усещаме! Усещаме напрежението на мускулите в „Сизиф“, усещаме страстната целувка по шията в „Прегръдка“, усещаме и настръхналата кожа на голото женско тяло в „Стилизирана форма“.



Сега е момента да споменем, че за разлика от класическата римска мозайка, Страхил Найденов не използва готови тесери с размери 1х1 см., а всяко парче от мозайката той намира сред „отломките“, които се получават от не лесното разполовяване на скалните късове под звънкия удар на чука и длетото. Така той бяга от една монотонност, която разчита единствено на правилното математическо подреждане на различни по цвят парченца. Напротив, впуска се в едно предизвикателство винаги да откриеш правилното счупване, да оцениш красотата на всяка една страна на полигона. В неговите мозайки всяко едно парче е попаднало на своето място и не може да бъде сменено с подобно, защото такова просто не съществува. Самото разцепване на камъка на по-малки части е една игра на случайности, игра по правилата на природата.



Тук стигаме и до момента в който творбите на Страхил Найденов напускат отъпканите пътища на живописта и мозайката и преминават в една нова, необятна и неизследвана територия. В своите експерименти, авторът изоставя едни от основните елементи в изграждането на едно произведение на изкуството – фон и контур. Така напускайки познатите очертания на географската карта, като своеобразен мореплавател открива един нов свят, неподвластен на старите правила – модулната мозайка.



Творбите на Страхил Найденов се съдържат в самата форма, заобиколени са единствено от въздух. Тук фонът не е положен от ръката на майстора, а зависи единствено от пространственото разположение на самата мозайка. Фонът може да бъде стената в галерията, офиса или дома, но може да бъде и планина, море, небе, може да бъде и просто светлина. Контурът се появява от само себе си, обгръщайки формата, тя се самоопределя. Окото може да види фона през процепите на отделните модули, а може и да не вижда нищо друго освен самата форма, която изначално би трябвало да бъде самодостатъчна в едно произведение на изкуството (своеобразно преоткриване на праисторическото изкуство).



Макар технически наречена „Модулна мозайка“, подобно на великите географски открития, редно е и това откритие да носи името на човека, който пръв е стъпил на непознатия бряг и смело е забил своето знаме в новия континент. Вкусът от победата е най-сладък, когато дръзката смелост е подкрепена с умението да навигираш кораба на своя талант през унищожителните бури с които е обгърнат хоризонта на познатия свят!


Изложбата е придружена с каталог, а освен това са представени и принтове на някои от творбите му – те са рамкирани подходящо и са подписани лично от него.


Текст от Сава Христов, Галерия Видима

28 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички