top of page

РАНА - Захари Карабашлиев

Актуализирано: 20.02

Материал на Елина Генова.

РАНА - Захари Карабашлиев

Известният писател Захари Карабашлиев представи новия си роман "РАНА" в град Севлиево.


С огромен интерес беше посрещнат прочулият се писател Захари Карабашлиев в град Севлиево. В галерия „Арт зона“ на Идеал Стандарт се събраха десетки почитатели на твореца, за да се запознаят с него и новата му книга.

РАНА - Захари Карабашлиев
"РАНА" излезе от печат в края на 2023 година от издателство "Сиела".

Представянето на „Рана“ започна с емоционален театрален етюд на части от романа, изигран от учениците Венцислав Йонков и Марая Райкова. За доброто настроение на публиката се погрижиха и деца от школата „Електронни музикални инструменти” към Детски комплекс „Йовко Йовков“ с ръководител Николай Михайлов, както и от Музикалната певческа школа.


РАНА - Захари Карабашлиев
Раненият Сава и Ленчето, главни герои в романа.

Новият роман на Захари Карабашлиев – „Рана“ – разказва за невинната любов между бежанецът от Одринска Тракия Сава и талантливата пианистка Елиза, както и за преживяванията на главния герой на Добруджанския фронт и извън него. Романът е затрогваща история за героизъм, надежда и доброта. За написването му Карабашлиев изчита безброй исторически трудове, провокиран от интереса си към периода между 1912 и 1918 г. в международен план и от неговата собствена семейна история от същото време. „В учебниците ни по история този период беше много слабо засегнат и беше доста скучен. А всъщност е един от най-интересните, вълнуващи, трагични, драматични и особено значими периоди за историята на България. Всъщност никога не съм имал намерение да пиша военен роман. „Рана“ също не е такава книга, а е семеен роман, който се случва по време на войната“, разказва Карабашлиев.


За тежките моменти от войната, които са описани в „Рана“, писателят споделя: „Щеше ми се да не съм ги писал, но ми се щеше и да не са се случвали“. Той смята за най-важно това една книга да се чете лесно, и се старае това, което пише, едновременно да вълнува и да провокира мисленето. Карабашлиев споделя също, че е много щастлив от това, че „Рана“ е повод за разговори.

РАНА - Захари Карабашлиев
С музикални изпъления на патриотична тематика започна вечерта.

Залата, в която се проведе срещата, беше препълнена заради огромния интерес на севлиевци. Хората си тръгнаха с автограф от автора или снимка с него, а някои също му разказаха своите семейни истории за Първата световна война, която Карабашлиев описва в романа си.



За плавното протичане на любопитната среща се погрижиха водещите Даниела Йорданова, учител в СУ „Васил Левски“, и Сава Христов, управител на галерия „Видима“. Събитието беше организирано от книжарница „М-Прес“ с помощта на галерия „Видима“, Историческия музей в Севлиево, Градска библиотека Севлиево и „Идеал Стандарт-Видима“.

РАНА - Захари Карабашлиев
Мирослав Марков (книжарница М-ПРЕС) с ценен подарък за госта и благодарности в края на вечерта.

Преди началото на срещата, специално за нашите читатели, разговор с г-н Карабашлиев проведе Елина Генова:


„С ЧЕТЕНЕТО НИКОГА НЕ МОЖЕШ ДА СИ САМОТЕН”

 

Захари Карабашлиев гостува в Севлиево за представянето на новия си роман „Рана“. Разговаряхме с известния писател, за да разберем повече за интересите му, работата му като главен редактор и творческите му търсения.

 

- Какво и защо Ви провокира да напишете романа „Рана“?

- Винаги съм се интересувал от българска история. Винаги ми е бил интересен епизодът от историята на България, включващ периода между 1912 и 1913 г., 1915 и 1918 г. – периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В учебниците ни по история той беше много слабо засегнат и беше доста скучен. А всъщност е един от най-интересните, вълнуващи, трагични, драматични и особено значими периоди за историята на България. Всъщност никога не съм имал намерение да пиша военен роман. Мисля, че „Рана“ също не е военен роман, а семеен роман, който се случва по време на войната.


- Извадили ли сме си добре изводите от тези години, научили ли сме си урока?

- Не, не сме го научили, защото той на практика не ни е преподаван. А дори и да е преподаван, той просто е част от конспекта, а не част от нашата колективна и семейна памет.


- Забелязали ли сте тенденцията съвременните автори все повече да пишат за войни?

- Войната, за съжаление, е част от човешката история от хилядолетия. Без нея ние не можем да разглеждаме историята си, защото войната съществува. Ако се преструваме, че не съществува, тя пак ще дойде. А на мен ми се струва, че е важно да знаем какво се е случвало, за да не се повтаря. Затова за мен националната памет е много, много важна.


- Кое Ви вдъхновява най-много?

-  Общуването с хора и научаването на техните истории.


- Кое Ви въздейства най-много за писането?

- Четенето. За мен четенето на книга е възможност за пътуване физически в пространството и психически във времето. Предпочитам понякога да стоя в хотелска стая и да чета книга пред това да съм в непознат град. Обаче когато отида в непознат град, разбирам колко не съм бил прав, защото винаги се случва нещо неочаквано и различно, нещо, което ще ме провокира по-късно за друга история.


- За кого пишете?

- За жена ми и още няколко приятели. Винаги пиша за конкретни хора – само няколко души. И съм сигурен, че ако на тях им хареса, ще хареса и на много повече хора.


- По какъв начин музиката, която е толкова важна за Вас, влияе на писането Ви?

- Аз си подбирам музиката така, че да ми влияе. Когато пиша нещо, което има нужда от дадено настроение, аз си пускам такъв тип музика. Например когато пишех „Опашката“, си избирах такава, която има силно мрачни тонове в дадени моменти. Когато знам каква сцена пиша, аз подбирам музика, която ми помага в това отношение. Класическа симфонична музика също слушам постоянно. При „Рана“ слушах много Вагнер, Лист, Панчо Владигеров и Енеску, който е румънски композитор – той ми даваше емоционална рамка, в която да поставя румънския офицер от книгата.


- Може ли да разкажете за работата си в издателство „Сиела“?

- Работата ми като главен редактор е да координирам издателската политика, да взимаме заедно с редакторите решения кои книги да издаваме и кои не, и да правим така, че книгите, които издаваме, да стигат до публиката – и най-младата публика, и по-възрастната. Това, което опитваме да направим в издателството, е да обърнем внимание(особено на младите) че четенето освен всичко останало е и забавно и прави живота ни по-цялостен. С четенето никога не можеш да си самотен. Ако четеш много, няма как да си помислиш, че това, през което минаваш ти в даден момент, е изключително. Когато четеш, разбираш, че и друг е минавал през това, с което се сблъскваш и ти, и друг също е страдал, но че се е справил, по един, или друг начин. Четенето носи надежда, а там където такава е в дефицит — носи утеха.


Всички снимки са на фотографа Милен Дешев.

116 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

留言

評等為 0(最高為 5 顆星)。
暫無評等

新增評等
bottom of page